Маурицио Полини (1942–2024) е бил италиански пианист, който през 1960 г. спечели Международния конкурс за пиано „Шопен“ във Варшава. Непосредствено след това подписа ексклузивен договор с издателството EMI за записването на два албума, посветени на полския композитор.
Този SACD представя колекция от Дванадесетте етюда оп. 10, чиято съдба десетилетия наред беше несигурна. Полини оттегли съгласието си за издаване във фазата на постпродукция, без да посочи причина. Записът излезе едва през 2011 г. от лейбъла Testament, докато настоящото издание на Warner Classics се основава директно на оригиналния запис от архивите на EMI, ново ремастериран в парижкото студио Circe. Резултатът предлага по-широк динамичен спектър и по-реалистични отзвуци в сравнение с предишната версия. Албумът разкрива не само изключителните технически умения, но и емоционалната интензивност на тогава осемнадесетгодишния пианист, включително в известни композиции като Tristesse, Black Keys и Revolutionary.
