Dead Can Dance е австралийски музикален дует, състоящ се от Лиса Джерард и Брендан Пери. Групата е сформирана в Мелбърн през 1981 г., а година по-късно се премества в Лондон. Техният стил е изключително оригинален — ранният период се свързва с darkwave, а от осемдесетте години се вдъхновяват от древни музикални форми от цял свят, откъдето идват и определенията неокласически, етеричен или тъмна world music.
Албумът Spleen and Ideal излиза на 25 ноември 1985 г. от издателство 4AD на LP и отбелязва първата значителна звукова промяна на групата. Дуетът напуска пост-пънк и готик корените на дебюта си и се насочва към неокласически darkwave стил. Вместо класическите рок инструменти доминират виолончело, тромбони и тимпани. Заглавието на албума и част от текстовете се основават на творчеството на френския символист Шарл Бодлер и Томас де Куинси. Албумът достига второ място в британската независима класация. Съдържа девет композиции, сред които се открояват De profundis, Mesmerism и Enigma of the Absolute.
В албума освен Лиса Джерард и Брендан Пери участват Джеймс Пинкър (перкусия), Скот Роджър (бас китара), Питър Улрих (ударни инструменти) и Гъс Фъргюсън.
Композиции
1. De Profundis (Out of the Depths of Sorrow)
2. Ascension
3. Circumradiant Dawn
4. The Cardinal Sin
5. Mesmerism
6. Enigma of the Absolute
7. Advent
8. Avatar
9. Indoctrination (A Design For Living)
