Ян Рохач от Дубе
режисьор: Владимир Борски, 1947, 83 мин.
В битката при Липани е разбита главната сила на хуситските войски. Тези, които не паднали в боя, били изгорени на клада или хвърлени в затвора. Сред последните бил и Ян Рохач от Дубе. Благородниците, чиито заговори довели до качването на Зигмунд на трона, се опитвали да убедят и Рохач да се примири. Той обаче отхвърлил това предложение и заедно с последните таборити се оттеглил в крепостта Сион, а на Зигмунд изпратил по случай коронацията му писмо, в което го обявил за „вредител на страната“. Зигмунд изпратил войска срещу него. След дълга обсада войската превзела крепостта Сион, изгорила я и пленила хуситите. Зигмунд ги осъдил и наредил всичките 54 пленника да бъдат обесени. В народа обаче отново се разпалили хуситските идеали, което довело до бунт на хората срещу Зигмунд, който бил принуден да напусне страната.
Яношик
режисьор: Мартин Фрич, 1935, 76 мин.
В годината на Господа 1711, когато Яношик се връщал от учението си в Трнава у дома в Терхова, намерил майка си мъртва, а баща си жестоко пребит. Ужасът на областта, граф Шандор Реваи, наредил бащата да бъде бит с камшик. Яношик напуска своята любима Аничка и отива в горите, за да отмъсти на господарите. Последват го и други, и всички имат само една мисъл — да наказват господарите за тяхната безчовечност, властолюбие и неправдите, извършвани спрямо бедния словашки народ. Защото тези господари не само изсмуквали народа, но го и биели и мъчили, когато им хрумне. Яношик и другарите му се противопоставяли на господарите смело. Разгонвали им стадата, палили имотите им и им вредили, където можели. Не били престъпници, а герои, които отнемали от богатите, за да могат да раздават на бедните. За идеята да се борят за свобода те пожертвали и своите млади животи. Накрая заловили и Яношик. През 1713 г. той умрял героично на бесилото. Не приел дори императорската милост. Яношик, героят на Словакия, вече не е между живите, но неговото чувство за справедливост и свобода ще живее вечно в сърцата на словашкия народ.
Черно знаме
режисьор: Владимир Чех, 1958, 85 мин.
На летището в Рузине се приземява самолет с бойци от Френския легион на чужденците, които се завръщат у дома. На летището чака майката на Вацлав Мали от Пилзен, но синът й не е сред завърналите се. Вацлав се запознал в джунглата с Петер, Тадеуш и Герхард. Всички искат да дезертират, тъй като им е дошло до гуша от грубото поведение на сержант Щорх, който дори е извършил убийство. Вацлав преживял опасен бой в джунглата и станал свидетел на изтребването на едно село. При отстъплението намерил ранения лейтенант Волф, на когото спасил живота, и по-късно открил, че съдбите им вече се били пресекли към края на войната в Пилзен. Той иска да се разправи с Волф и затова доброволно тръгва с него на разузнаване в джунглата...
Картина: 4:3, черно-бяло
Звук: на чешки 2.0
Субтитри: на чешки за глухи
Страна на произход: Чехословакия
Жанр: Чешки, Исторически, За любители на носталгията
