В продължение на тридесет месеца, от юни 1940 г. до ноември 1942 г., главният и решаващ фактор, който отделял силите на Оста от победата в Северна Африка, бил малкият остров в Средиземно море – Малта. Британците, разбира се, осъзнавали ключовото значение на острова за успеха на операциите в Средиземно море, Северна Африка, а по-късно и в Южна Европа, поради което Уинстън Чърчил считал отбраната на острова на всяка цена за абсолютна необходимост.
Малта била „непотопяем самолетоносач“, база за въздушен контрол над морските пътища в Средиземноморието. На Малта имало важна британска военноморска база, от която отплавали съюзнически военни кораби за операции в цялото Средиземно море, където можели да намерят убежище повредени кораби от конвоите, плаващи между Гибралтар и Суец и египетските пристанища, където се зареждали с гориво търговски и военни съдове.
И така, през всичките тези тридесет месеца Малта била цел на тежки италиански и германски бомбардировки и обстрели, които с пълно право могат да се нарекат обсада, целяща поставянето на Малта под контрола на Оста. За пролетта на 1942 г. била планирана и голяма комбинирана операция с кодово име Херкулес, при която трябвало да се извърши мащабен въздушен десант на ключови места от острова и морско десантиране с морска и въздушна подкрепа. Тази операция обаче не се осъществила поради опасенията на Хитлер и Гьоринг от прекомерни загуби, особено при въздушния десант, и след няколко отлагания била отменена.
Но въпреки това цивилното население на Малта и предимно британският военен персонал трябвало да преминат през тежки изпитания. Героичната борба на защитниците на Малта в епичната битка срещу германските и италианските агресори е показана в тази част от поредицата за тайните на бойните полета.
